Българските поети и творци са безброй и всички те са стойностни автори, създаващи голяма литература. Тук са подбрани само част от родните творци (съвременни и класици), но всеки от тях си заслужава да бъде прочетен непременно, а стиховете му – усетени пълноценно.

Няма да се спираме на биографията на никой от тях, защото е по-въздействащо, когато изкуството говори само за себе си, разкрива своя автор и предизвиква неговите идеи.

Александър Байтошев

Съвременен български поет и художник. Автор на две стихосбирки, една самостоятелна изложба и редица съвместни арт-проекти.

В колибата спим –
кучето и аз,
разтопяваме се,
когато слънцето изгрее,
малко хляб,
светлината на луната,
достатъчни са.

Добър е покривът,
нищо, че е от картон,
добри са стените,
облепени с хартия.
Не съществуваме
извън нашия дом
само съседът ни,
стогодишният дъб,
успява да ни види –
за хората сме
капки восък по земята.

http://liternet.bg/publish29/aleksandyr-bajtoshev/index.html

Антоний Петров

Съвременен български поет и журналист. Има няколко самостоятелни стихосбирки и редица публикации в пресата.

когато всеки си открие дракона
когато прескочи овцата в себе си
когато опознае краставичката в чинията
отминавайки вилицата и лъжицата
когато забрави за салфетките
и чашите
когато сам си измисли приказка
и си я сбъдне
с някой друг
и му я сбъдне някой искрено
в дълбокото
китайския календар няма значение
както и нашия
времето изобщо
километрите немерени от никого
ти идва само да извикаш
ОБИЧАМ ТЕ
на всеки километър

http://liternet.bg/publish11/a_petrov/index.html

Атанас Далчев

Български поет-класик, един от най-емблематичните родни артисти.

Художникът искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше листа, които излизат лудо от
пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше как се струи и проблясва тревата
в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше облаци, пръснати в паническо
бягство по небето.

Художникът искаше да нарисува вятъра,
и виждаше винаги, че рисува друго.

http://liternet.bg/publish7/adalchev/index.html

Ваня Стефанова

Съвременна българска хайку поетеса.

мокри шишарки
в шепата
есен

http://liternet.bg/publish28/vania-stefanova/hajku-1.htm

Христо Фотев

Христо Фотев е един от емблематичните български поети. Има редица стихосбирки и книги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

(…)

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

http://liternet.bg/publish13/h_fotev/index.html

Веселин Ханчев

Български поет и публицист, автор на редица стихосбирки, статии, пиеси, преводи.

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.

Седеше на първия чин;
до прозореца, вляво,
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.

Беше много добър ученик.
Знаеше всеки урок,
отговаряше точно и ясно,
не мълчеше,
когато учителят,
питаше:

(…)

Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен

в час по безсмъртие.

https://chitanka.info/book/6032-stihotvorenija

Пейо Яворов

Пейо Яворов е един от най-големите родни поети. Написал е редица стихотворения, стихосбирки и пиеси. Неговото творчество е наситено с философски въпроси по вечни теми, символизъм и метафизични търсения.

Не дирих радости в живота,
не дирих ветрища и прах,
ала и някоя Голгота
eдва ли нявга обещах.

В света живях с мечта избрана,
живях в неземен идеал:
земята чужда ми остана,
макар че туй не съм желал.

И гост на хората – отдавна,
с усмивка бледа на уста,
възвих в пътеката най-равна
към пътните врата…

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=130&LangID=1

Димчо Дебелянов

Един от класиците на българската поезия. Изпод неговото перо са родени редица стихове и сатирични творби.

Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=180&LangID=1

Левена

Съвременна българска поетеса, автор на редица стихове, преводи, разкази, любовна лирика и други.

И все по-малко са великите ни дни,
и нямат нищо общо със възкръсване.
Не ми се вярва, че преди да се родим,
друг ни избира и раздава кръстове.
Сами си ги ковем. От цвят и мисъл,
с остатъци от разрушени мостове.
И с някаква надежда за пречистване
наричаме душевната си суша „пости”.
И неусетно си изплитаме венец
от скъсани, повехнали любови.
Животът ни е крехък младенец,
а ние – пътят му. Нагоре.

http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=0805

Станка Б.

Съвременна българска поетеса, автор на стихове с различна тематика – любовна лирика, стихове за войната, както и за вечните житейски въпроси.

Засей ми море, любими,
засей ми море.
Там, при хълма с маслините
нашият свят ще спре.
Аз ще изляза от пяната
както в първия ден.
Ти ще накъсаш ябълки –
за мен, само за мен.
Ще се завием с облаци
от светлина.
Ще ми целунеш клепките,
аз ще се изчервя.
Ще сипнеш нежност в ръцете ми –
да стигне за всички лета.
Ще ти отдъхват устните
по зимната ми коса.
Щом вкореним стихията,
пръстта ще ни прибере.
Засей ми море, любими,
засей ми море!

http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=ufff

Пламен Бочев

Съвременен български поет, автор на стихове и любовна лирика.

Грачи времето, клекнало в храста на двора.
И нали съм човек и живея сред хора –
го попитах – понеже е прелетна птица –
колко още да пея, залутан в матрица.

А пък то ме погледна с очите си бистри.
(Беше зима, но клонът за миг се разлисти).
После падна перо, после тихо настана.
И разбрах – песента ми е глуха и няма.

http://plamenbochev.blogspot.bg/